Bitola in color / Битола и битолско во боја

09/19/2023

Семейство от Йени Махала ( Йени Маале ) - Битола

📷 "Братя Манаки", 1905-1906 година
Държавен Архив - Битола

09/15/2023

Торонто 🇨🇦

07/07/2023

Баба Велика от с. Смилево (правостоещата влево), която е проявила майчински грижи към четниците през време на бурните революционни години в Битолския революционен окръг.

07/04/2023

Райна Алексова - първата жена фармацевт от Македония

Райна е родена през 1882 г. в Битоля. След като завършва френската гимназия в Солун, тя, подпомагана от по-големия си брат Ристо Алексов, който е търговец и собственик на първата аптека в Битоля, заминава с влак за Швейцария, където през 1902 г. се записва във Фармацевтичния факултет в Лозана. Завършва четири години по-късно, през 1906 г., и става първата дипломирана фармацевтка от Македония. С любовта си към ученето Райна разрушава бариерите и стереотипите в Османската империя.

Веднага след дипломирането си Райна Алексова иска да отвори собствена аптека. По това време обаче тя се сблъсква с турските закони, които забраняват на жените да практикуват фармация. Но тя не приема това и изпраща молба до властите в Константинопол и молба „за доброто на хората в Битоля“, да й бъде позволено да отвори собствена аптека. Междувременно тя работи като благотворителна медицинска сестра в Кюстендил. През юни 1907 г. е изпратена в българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград.

Райна напуска болницата след известно време и от февруари 1908 г. работи като учител по химия в девическата гимназия в Одрин. С промените след младотурската революция Райна Алексова получава разрешение да работи като фармацевт.

Балканските войни и Първата световна война оставиха истински хаос в Битоля, град който беше на линията на македонския фронт. След Първата световна война, през 1919 г., от тогавашното Министерство на народното здраве на Кралството на СКС е изпратена комисия за проверка на условията на работа във всички аптеки. Първо тя посещава аптеката на Райна Алексова, която е най-популярната в града. Въпреки че работи най-добре в Битоля, аптеката на Райна Алексова е глобена с 30 динара за неизпълнени стандарти.

След войната аптеката е национализирана и се превръща в държавна аптека.

Райна Алексова умира от насилствена смърт през 1959 г. в Битоля, в дома си, тя е убита от наемателите.

05/03/2023

Битолчанка в градско облекло от първата четвъртина на ХХ век, през обектива на Милтон Манаки.

05/01/2023

Битолчани от едно време...

"Най-великото американско олимпийско чудо по вдигане на тежести на всички времена"

Петър Талев Джордж е американски щангист и олимпийски и световен шампион от български произход - първият българин, спечелил олимпийско злато.

Роден е на 29 юни 1929 г. в град Акрън, Охайо, САЩ. Произлиза от семейство на Траян (Тони) и Параскева (Пара) Талеви от Битоля, българи, преселници от Македония, имигрирали от България през 1929 г. Баща му Траян Талев е бил активист на Македонската Патриотична Организация (МПО - "Пелистер").

Пийт печели златен медал на Летните олимпийски игри през 1952 г. в Хелзинки, получава сребърни медали на Летните олимпийски игри през 1948 г. в Лондон и на Летните олимпийски игри през 1956 г. в Мелбърн. Печели и пет световни първенства извън Олимпиадата през 1947, 1951, 1953, 1954 и 1955 г. Класира се втори на Световните първенства през 1949 и 1950 г., като прави общо 10 медала в световна и олимпийска конкуренция. Поставя 4 световни рекорда.

След оттеглянето си от спорта работи в Колумбийския университет, Кентския държавен университет и Охайския държавен университет. Става ортодонт и служи във факултета на Хавайския университет. Въвежда лечения за обструктивна сънна апнея. Той притежава патента на уреда за проходимост на нощните дихателни пътища – устройство, предотвратяващо спирането на дишането по време на сън. Поради македонобългарските си корени, след пенсионирането си той прекарва лятно време в родното място на съпругата си – село Огняново, България.

04/28/2023

О, Македоньо, майко свята,
за теб борих се и живях;
от смърт не плашех се в борбата,
но аз от свои я приех.

Отидох жертва аз безплодна
на братска злоба, но простих,
че днеска виждам те свободна -
о, майко красна, що любих!

04/10/2023

Биляна Трифонова Каранова българска просветна и революционна деятелка.

Родена е в Битоля, Македония. Дъщеря е на Трифон Каранов, виден деец от епохата на църковните борби на българите в Битоля.

Работи като учителка в Битоля и в селата. Активно участва в революционните борби. Подпомагана от Тодорка Паскова, тя укрива оръжие на ВМОРО, а домът ѝ става място за срещи на дейци на организацията. След 1913 година, когато Битоля попада под сръбска власт, Биляна Трифонова емигрира в свободна България.

Авторка е на спомени за Илинденско-Преображенското въстание, съхранявани в Българския исторически архив.

03/09/2023

150 години от рождението на Тане Николов.

Войводстването на Тане Николов в Битолския революционен окръг:

През 1906 година Тане Николов се прехвърля като войвода на ВМОРО в Леринско, Македония. През април 1907 година е назначен за районен войвода в Прилепско, като действа и Велешко, за където заминава през май, с чета от 28 души, снаряжени и подготвени в България. По време на пребиването си в Македония, четата неколкократно се преформира, с помощта на местните милиции, като за известно време функциите на помощник войводи са изпълнявани от Пано Арнаудов и Иван Смичков и редица други, популярни и по-късно, български войводи. Четата има за основна задача да води борба с въоръжената сръбска пропаганда, преследвайки четите на Йован Бабунски и Глигор Лямев из Бабуна планина. През юни 1907 година води сражения с турски аскер и сръбски чети при селата Кърстец, Попадия, Никодин и Ракле, Прилепско.

През юли 1907 година е ръководител на обединените чети на Организацията, които участват в най-голямото сражение след Илинденско-Преображенското въстание, това при Ножот, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско.

След сражението при Ножот, по решение на Битолския окръжен конгрес от август 1907, е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония. До края на 1907 година Тане Николов с четата си води ред сражения със сръбски и гръцки чети и с турски редовни войски в Мариово. След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов от санданистите на 28 ноември 1907, в началото на януари 1908 година Тане Николов заедно с побратима си Никола Костов Сиин от Мокрени пристига в София и предлага услугите си в охрана на Христо Матов и Васил Чекаларов, които са на прицела на санданистите. Като ревизор на четите в Западна Македония е с делегатски права от Битолски революционен окръг при участието си на Общия конгрес на ВМОРО, проведен през март 1908 година в село Жабокрът, Кюстендилско.

02/27/2023

Фотоателие "Братя Манаки" 1916 г.

02/07/2023

Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев - Карче и Йовче Аврамов - Люба, четници на битолския войвода Георги Сугарев.

01/28/2023

Лазар Стойчев Гергев, известен като Дзоле и Атеш (Атем) Паша, български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Огин пламен во балкано,
во балкано Сетински
Там се биат комитите,
комитите, войводите.

Първи беше Тане Стойчев,
Тане Стойчев - Горничевче
Втори беше той ми Дзоле,
той ми Дзоле Гергев.

На 'киндия помощ стигна
от Барбежка планина
Помощ стигна Леко Джорлев
с неговата дружина.

Вика, вика Леко Джорлев:
"Не се бойте, братя!
Не се бойте, наши братя,
я сум тука помощ!"

Бой се почна, бой ужасен
мегю* турци и комити
Турци викат "Аллах, Аллах!"
"Ура!" - викат комити

На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението, турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.

01/26/2023

Български щурмоваци на обучение до с. Цапари, битолско 1917г.

Източник: Vladislav Dimitrov

01/26/2023

Войници от руските експедиционни сили на фронта при Битоля, 1916 г.

Източник: Vladislav Dimitrov

01/20/2023

Праша ли Тинке, майка ти,
дал ке те даде за мене, джанъм,
за мене, Гьоргия бекрия?

Не сум я Гьорги прашало,
синокьа сум я слушало,

Мама на тате велеше:
Ай да го дайме Тинчето, джанъм,
за той ми Гьоргия бекрия.

Тате на мама велеше:
До девет керки да имам, джанъм,
една на Гьоргия не давам!

Гьорги е пръв пияница,
на вино пие каймакот, джанъм,
а на ракия първакот,
на вино вади ножеви, джанъм,
а на ракия пищоли.

01/19/2023

Бурни времена
Битоля, 1916 г

09/16/2022

Наум Торбов ( в дясно ) – скромният архитектурен герой на София

"Роден в село Гопеш край Битоля през 1880 г., пътят на Наум Торбов преминава през Оряхово, Русе, Букурещ и София. Когато е на две години, семейството му се премества в Оряхово, а по-късно завършва гимназия отново на брега на Дунав – в Русе. Архитектурното си образование завършва през 1904 г. сред бляскавата архитектура на Букурещ и в престижния Институт за изящни изкуства. След това се установява в българската столица, където две години работи в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и още толкова като началник в архитектурното отделение на Столична община. През този период вече е проектирал зданието на Хентови (1906 г., на ъгъла на ул. “Пиротска” и ул. “Княз Борис I”) и Градското казино (1908 г., преустроено в днешната Софийска градска художествена галерия). През 1909 г. архитект Торбов печели конкурса за най-емблематичната си творба – Халите, и от тогава развива частна практика в продължение на близо четири десетилетия. Резултатът е впечатляващо разнообразие от различни по предназначение, големина и стил сгради, включително частни домове, жилищни кооперации, хотели (разрушените “Булевард”, “Лондон” и “Венеция”, както и все още съществуващите сгради на “Париж” и “Сплендид”), фабрики (една кожарска фабрика и бирената фабрика “Македония” на бул. “Сливница”, съборена преди няколко години) и дори фасадната декорация на църквата „Свети Свети Кирил и Методий“ (започната още през 1897 г., но завършена към 1909 г.). Неговите рисунки пък са вдъхновили знаменития Иван Васильов от същото Оряхово да стане архитект, по-късно работил по Народната банка и Народната библиотека.

При бомбардировките през Втората световна война са унищожени ателието му на булевард „Мария Луиза“ и неговите документи, рисунки, скици… Останал с огорчението от разрушените сгради по време на бомбардировките и от отнетата му частна собственост след войната, архитект Торбов е принуден да работи като надничар към края на живота си. „Скромен, културен и високо ерудиран колега“ – това са спомените на архитект Иван Аврамов от тяхната среща по това време. Животът на архитект Торбов завършва след като се разболява от рак и умира през 1952 г.

Въпреки загубите на историята, все още можем да видим дузина от сградите на Наум Торбов, строени с труд и през трудности не само, за да се изпълни възложена поръчка, но и за да се остави наследство – нашето наследство."

Източник: https://historicalroutes.bg/naum-torbov/

08/14/2022

Снимка на генерал Н. Жеков и офицери на посещение в Битоля. Март 1916 г.

06/09/2022

📷 Тържествен парад в Битоля през 1916 г.

Източник: Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

33-ти Свищовски полк на генерал Тодор Нейков разгромява руските войски на фронта в Македония – 14.10.1916г.

През есента на 1916г. руските части в състава на съглешанските войски атакуват Битоля. Настъпват към българските позиции в Битолското поле. Руското военно присъствие на фронта е използвано от френското командване за да разколебае българските защитници. Няма сила обаче, която да ги разколебае.

За този случай в „Следъ Богинята на победите. Наборски из походите и боевете на 33. пехотен Свищовски полк.“, София. 1918г. пише следното:

„Още не настъпил денят 7 октомври, оръдията пак засолютуваха; аероплан лети по продължението на позицията и пуща лисчета, които, като конфети падат по земята – това са позиви към българите. Френското командване съобщава, че насреща са руси – синове на тия, ще даваха живоата си за свободата на България и пита: ще се бият ли свободните българи срещу тия синове. Истина – трогателно! Но свободни ли бяха самите тия синове? Фактите показаха, че тези освободители са били роби на собственото си отечество. Дано русите в бъдеще поне престанат да се занимават с чуждите свободи по стар калъп – да плачат на чужд гроб!
Характерно беше, че когато в миналите позиви, пущани по същия начин по позициите обръщенията бяха обикновено – татари, гагаузи или най-много тракийци. Най-после французите бяха разбрали, че се бият с българи и обръщението им в последния позив с едър шрифт бяха отправили към българи…“

06/06/2022

На днешен ден в 1922 година в София от туберкулоза умира Павел Христов от с. Цапари, битолско. Български учител, революционер и държавник.

▪️Председател на Битолския конгрес

▪️Член на Битолския окръжен революционен комитет

▪️Член на Централния комитет

▪️ Задграничен представител на ВМОРО в София

▪️Училищен инспектор в Битоля

▪️Доброволец в Македоно-одринското опълчение

▪️Един от основните организатори и ръководители на българо-албанското Охридско-Дебърско въстание.

▪️Главен български учител в Албания

▪️ Заедно с Петър Чаулев е начело на голяма организационна чета, която действа в тила на сръбската армия и освобождава град Крушево три дни преди идването на българските войски.

▪️ Окръжен управител на Битоля (1915-1918)

06/04/2022

05/26/2022

Бащата на първото изцяло произведено в България трамвайно превозно средство - Инженер Теодосий Кардалев със съпругата си

Кардалев е роден в 1882 година в Битоля, тогава в Османската империя. В 1910 годна завършва Техническото училище в Митвайда, а по-късно завършва инженерство в Дармщат, Германия. Работи като инженер в Контролната служба по парните котли, а след това завежда машинната служба в Отделението по водите при столичната община. По-късно ръководи Техническата работилница при Столичната община. Като началник на Тракционното отделение при Дирекция на трамваите и осветлението в София Кардалев възстановява и поддържа трамвайния парк в града. В 1931 година под негово ръководство започва производство на първите български трамваи – 12 броя ремаркета, за които се използва здрава ходова част от бракувани европейски мотриси. Тези ремаркета стават известни като „Кардалевите ремаркета“. Инженер Кардалев допринася и за създаването на първата радиоизлъчвателна станция в България. Построява и железобетонен мост в Княжево, който носи неговото име. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество.

Умира в 1934 година в София.

05/24/2022

Всенародно честване на празника св.св. Кирил и Методий в Битоля (1909 г.) през обектива на братя Манаки.

05/22/2022

Членовете на Македонската младежка културно-просветна организация "Пелистер" снимани през 1930-те год. пред дома на Македонската емиграция в Бургас.

Според английско свидетелство в Княжество България през 1901 г. живеят 3 580 000 души, с 600 000 повече от 1890 г., като разликата се дължи основно на засилената емиграция от Македония към България. В София по онова време живеят 20 000 македонци, в Пловдив – 8000, значителни македонски общности има и в другите големи български градове. Според Дънкан Пери в периода 1890-1900 г. от Македония пристигат към 100–200 000 имигранти, част от които са лекари, учители, адвокати, свещеници, дипломати и новинари. Чрез тях македонската емиграция добива сериозно влияние в политиката, управлението и армията на България. От 1289 офицери в българската армия около 430 (33%) са родом от Македония, от 35 000 държавни служители 15 000 (43%) са македонци и от 3412 екзархийски свещеници 1262 (37%) са от Македония.

05/20/2022

Христо Петров Совичанов - Псалта дядото на големия български оперен певец Борис Христов.

Сред еснафа Христо се ползва с много добро име, като честен и внимателен с всички човек. Става псалт в битолската българска черква „Света Богородица“. Пеел толкова хубаво, че по време на служба и друговерци (турци, евреи) се събирали пред входа на черквата да го слушат, и разказвали, че когато Христо псалта пеел, дори птичките замлъквали, за да го чуят. Става учител по псалтика в Битолското българско училище – предмет, необходим поради това, че завършилите училището ставали учители в българските села и често изпълнявали и ролята на псалтове.

Оженва се за Анастасия Каранджулова, от прилепски род, сестра на Иван Каранджулов. Раждат им се осем деца, от които три остават живи – Олга, Кирил (бащата на Борис Христов) и Георги Совичанови. И трите деца завършват българската гимназия в Битоля и всичките имат певчески дар, Кирил (бащата на Борис Христов), е тенор, Георги е бас-баритон, Олга е мецосопран.

Включва се в революционното движение. Поради пословичната си честност е избран за касиер на Битолския революционен комитет. В къщата му под негово ръководство се разучават революционни песни, а комшиите турци, казвали възхитени: „Брей, гяурите пак подхванаха хубавите си песни... Машаллах, баш го докарват и на глас, и на ду̀ша, и на сърце“. След разгрома на Илинденското въстание синът му Кирил е принуден да избяга в България; години по-късно Христо Совичанов отива да живее при тях в София. Отваря дюкян за шиене на калпаци. В неделните дни и на празници пее като псалт в църквите „Свети Никола“ и „Света Параскева“.

05/20/2022

На днешен ден в 1911 г. при местноста Водениците на река Църна, до своето родно село Света е убит Георги Ралев - Скършенио. Илинденец и крушевски войвода. В 1907 година като четник на Иван Наумов - Алябакo участва в сражението при Ножот.

03/29/2022

Лука Григоров Джеров (74 г.)
род. в Битоля
жив. в София
12.02.1943 г.

Заслуги: дългогодишен войвода на ВМОРО, участвал в Илинденското въстание.

„Взел съм участие като началник на Кичевската и Дебърската революционни околии. С пушка в ръка сражавал съм се с турска войска при гр. Кичево, с. Извор, с. Душегубица, с. Лахчани, местност Лопушник и пр. през 1903 г. в Илинденското въстание. Аз съм основателят на революционното движение в Демирхисарско, Битолско, Кичевско и Дебърско и на първия комитет в гр. Битоля, 1891 г. Революционна дейност – 17 години. 224“

Пенсията е одобрена и отпусната от Министерски съвет.

Публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби получили българска народна пенсия през 1943 г.", Т. 1, Д. 2, София, 2022 година

03/28/2022

Делегати от Битолски революционен окръг на Шестият общ конгрес на ВМРО, февруари, 1925 г.

Георги Попхристов, Йордан Бадев, Наум Томалевски, Петър Шанданов, Йордан Гюрков, Иван Стоянов, Петър Костов, Ангел Узунов, Алексо Стефанов, Силко Цветков, Крум Петишев, Тале Андонов.

03/23/2022

Жив сведок за боевете на Георги Сугарето с турците по време на Илинденското въстание.

03/23/2022

Зора зазори, сонце изгреват,
со румен пламен небо покри.
Топови гърмат, татнит земята,
Смилево славно в'огон горит.
Жените плачат, пищат децата,
моми се крият во беспокой.
На чело стоят Груев, Сугарев,
верна дружина командувет:
- Дръжте се бракя, не се боите,
скоро ке паднит овой тиран!
И тугьо царство не ке постоит,
во наша мила татковина!