Художествена галерия "Димитър Добрович"

  • Home
  • Bulgaria
  • Sliven
  • Художествена галерия "Димитър Добрович"

Художествена галерия "Димитър Добрович" ХГ "Димитър Добрович" притежава фонд от близо 7000 творби /живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, икони, църковна утвар и др./.
(6)

Operating as usual

Колекцията „Западноевропейска графика“ е един от акцентите в богатия художествен фонд на ХГ „Димитър Добрович“ –  Сливен...
26/02/2021

Колекцията „Западноевропейска графика“ е един от акцентите в богатия художествен фонд на ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен. Тя е един опит за обхващане на разнопосочните стилови тенденции и явления в изкуството на XIX – XX век, чрез произведенията на едни от най-ярките имена на световната култура. В този смисъл тя има своето конкретно национално значение и е една от най – представителните в страната.
Графичната сбирка е дарение от известния писател и изкуствовед Богомил Райнов, и включва над 300 произведения на 200 автора.

От днес стартираме рубрика, в която ще представяме в публикации авторите в колекцията и започваме с едно от най-значимите имена в областта на карикатурата Оноре Домие.

Оноре Домие е френски живописец, литограф и скулптор, който присъства с 10 свои литографии в постоянна експозиция „Западноевропейска графика“ в Узунова къща, обект на ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен.
Изпреварил с изкуството си вкуса на своите съвременници, разгневил буржоазните ценители с безпощадната си политическа и социална сатира, Домие бива признат за голям художник едва по-късно. Повече от век ще мине, преди делото на художника да бъде разбрано и оценено по достойнство. Днес, името на майстора е заело мястото си сред имената на великите творци и много от произведенията му са добили световна известност. Колкото до графиките му, те бележат най-високият, ненадминат и до днес, връх в изкуството на литографията.
Оноре Домие е роден на 26 февруари 1808 г. в Марсилия. След детството, прекарано в Марсилия, Домие пристига с родителите си в Париж. Оттук нататък огромният град се превръща в житейска школа, в място за изследване, а по-късно и в главна тема за младия художник. Домие се учи на занаят доста откъслечно и при различни художници, а всичко това, което те не са в състояние да му предадат, той получава чрез самообразование, чрез общуване със старите майстори в Лувъра и чрез ония странни пътища на вътрешно обогатяване, познати само на гения Домие.
Оноре работи първо като писар при съдебен изпълнител, а след това като продавач в книжарница. Забелязвайки интереса на сина си към изобразителното изкуство, Жан Батист Домие, уговаря своя приятел, архитектът Александър Леноар, да му преподава рисуване. По съвет на учителя си Оноре често посещава изложбените зали на Лувъра.
През 1825 г. Домие постъпва в печатарското ателие на Шарл Рамле. Тук той се запознава с основите на литографската техника, на която в последствие става майстор.
Първите си карикатури печата в журнала „Ла Силует“ през 1828 г. В 1831 г. художникът публикува в сатиричното списание „Ла Карикатюр“, литографията „Гаргантюа“, осмиваща алчността на крал Луи Филип. Тази карикатура предизвиква остра реакция у властимащите. Домие е осъден на шест месеца затвор, които излежава в тъмницата „Сент Пелажи“. Наказанието не пречупва художника и след излизането си от затвора, той продължава да работи в областта на политическата литография, като сътрудничи на списанията „Карикатура” и „Шаривари”. Поради приемане на закон, ограничаващ свободата на печата, Домие е принуден да изостави за дълго политическата тема и да се ограничи с битови сцени.
Поради ниски доходи Оноре Домие е живял в работническия квартал на Париж, където негови приятели са били художникът Диаз де ла Пеня (също представен със своя творба в постоянната ни експозиция) и скулпторът Огюст Преол. От познанството с последния, водят началото си заниманията на Домие със скулптура. Художникът поддържал приятелство и с барбизонците Камий Коро и Шарл Франсоа Добини (също представени със свои творби в постоянната ни експозиция).
Притежавайки остро око, уникален маниер, способност за разбиране на хората, ясна гражданска традиция и безстрашието на гасконец, Оноре Домие създава карикатури, които издигат парижани до революцията през 1830, 1848, 1871.
Към 1873 г. поради крайно отслабване на зрението му художникът прекратява творческата си дейност.
Огромното наследство на Домие (около 4 000 литографии, над 900 рисунки за гравюри, над 700 картини и акварели, над 60 скулптурни произведения), бележи един от върховете на критическия реализъм в световното изкуство и характеризира Домие като велик художник-новатор, защитник интересите на работниците.
На 11 февруари 1879 г. Домие умира.

„Това, което си създал, това е твоят живот.“ Дечко Узунов (1899 – 1986) Дечко Узунов е без съмнение най-титулуваният и п...
22/02/2021

„Това, което си създал, това е твоят живот.“
Дечко Узунов (1899 – 1986)

Дечко Узунов е без съмнение най-титулуваният и признат български художник, приет навсякъде в Европа, влязъл във фокуса на художествените събития още в началото на кариерата си през 1920-те години, където се задържа до края на своето творчество. През всичките тези години той е в центъра и на изложбените изяви, и на институционалния живот на изкуството.
Роден е на 22 февруари 1899 г. в Казанлък, където негов пръв учител е Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище в класа на проф. Петко Клисуров. Специализира в Мюнхен, където се запознава с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс.
По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия (1924), а по-късно и преподава там, възпитавайки плеяда таланти, между които са Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Светлин Русев и др.
Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети, голо тяло.
Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност. Той един от основателите и ръководителите на СБХ, от 1973 г. е действителен член на БАН. През 1973, 1976 и 1979 г. става последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. – на Руската академия на изкуствата.
По своя мащаб творчеството му надхвърля националните ни граници, затова през 1999 година, по случай 100-годишнината от рождението му ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за световноизвестна личност. Повече от шест десетилетия Дечко Узунов се движи от символизма, сецесиона, експресионизма и неокласиката през академизираната формула на соцреализма до пространствената чистота, променяйки своя изказ, сякаш за да внуши, че за всяка мисъл има пластичен еквивалент.
Умира 26 април 1986 г. в София.

Вертикално извисяване с "духовните картини" на Атанас Парушев - Шока (СНИМКИ)
20/02/2021
Вертикално извисяване с "духовните картини" на Атанас Парушев - Шока (СНИМКИ)

Вертикално извисяване с "духовните картини" на Атанас Парушев - Шока (СНИМКИ)

"Може би животното се е превърнало в човек, съзерцавайки кървавите изгреви и залези, черните нощи и светещите звезди", казва Парушев

Давид Перец (1906-1982 )Давид Перец е сред най-ярките фигури на българската живопис от първата половина на XX век и сред...
19/02/2021

Давид Перец (1906-1982 )

Давид Перец е сред най-ярките фигури на българската живопис от първата половина на XX век и сред най-търсените имена на нашия пазар.
Роден е на 19 февруари 1906 г. в Пловдив. Възпитаник на Художествената академия (1927 – 1933) първоначално като извънреден ученик при Цено Тодоров, а в последствие дипломирал се при Димитър Гюдженов. В този период го свързва близко приятелство със Златю Бояджиев и Васил Бараков, които влизат в историята на българското изкуство с общата посока в младостта си, с личния си индивидуален принос през десетилетията и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище Бараците. Давид Перец участва във всички техни изложби, но се представя и със самостоятелни изложби в София. Работи в почти всички жанрове, достигайки до абстрактно – декоративни композиции. Създава удивителни пейзажи и натюрморти.
През 1941 г., по време на Втората световна война, Перец попада в концентрационен лагер и донася от там поредица на портретни рисунки на свои сънародници.
През 1947 г. спечелва стипендия за специализация в Париж, където работи в ателието на известния художник и педагог Андре Лот. Голямата изселническа вълна на българските евреи към Израел подхваща и него, за да емигрира със семейството си през 1949 година. Престоят му в новосъздадената държава е кратък и той отново се озовава във френската столица, където е добре приет и оценен от интернационалната публика и критиката. Остава там до края на живота си, успявайки да се реализира.
Прави самостоятелни изложби в Париж (1952,1954), Лондон (1955,1958,1962), Тулон (Франция, 1959), Тел Авив (1966).
Негови творби притежават НХГ, галериите в Пловдив, Стара Загора, Сливен, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, Националната библиотека в Париж, Картинната галерия в Тулон и много частни сбирки в България, Франция, САЩ, Англия, Канада, Румъния, Израел.
Награден с румънския медал "Изкуство и култура" - І ст. (1947), награда от изложбата на Парижката школа в Париж (1952), Наградата на Израел (1952), сребърен медал от Парижката община за пейзажа "Пале Роял" (1957).
Умира 1982 г. в Париж.

Тома Трифоновски (1939-2010)Тома Трифоновски е смятан за един от класиците на родната ни живопис от последната четвърт н...
17/02/2021

Тома Трифоновски (1939-2010)

Тома Трифоновски е смятан за един от класиците на родната ни живопис от последната четвърт на 20-ти век. Изкуството на големия български художник привлича вниманието на много от ценителите у нас и по целия свят. Роден е в Егейска Македония, в с. Дреничево, което поради историческата неправда е на територията на Гърция. Семейството му е прокудено от родния край по време на гражданската война в Гърция през 1948 г., а Томата, както го наричат неговите приятели има трудната съдба на онези около 20 хиляди деца бежанци, които са изпратени в Чехословакия, Унгария и други страни от СССР.
Драматичен и съдържателен е житейският път на художника, както и неговото оригинално творчество, пропито от дълбока мисловност и чувствителност. Едни от основните теми, които присъстват в творчеството на Трифоновски, са образът на българката и родният бит. Те са породени от носталгията му по родния край, който дълги години е бил непозволена зона за него, поради политическите събития в Гърция. Творчеството на художника е повлияно от православната живопис. Той е известен като майстор на голото тяло, портрета и натюрморта, както и с плътния и сияещ колорит.
Творби на художника присъстват в колекциите на редица художествени музеи в страната, други страни от ЕС, както и в сбирки на частни колекционери като Боян Радев, Светлин Русев, Димитър Инджов и др.
Завършва своя житейски и творчески път на 25 декември 2010 г., София

Александър Петров - Лавандулата (1916-1983)Александър Петров е роден  16 февруари, 1916 г. във Варненското село Невша. П...
16/02/2021

Александър Петров - Лавандулата (1916-1983)

Александър Петров е роден 16 февруари, 1916 г. във Варненското село Невша. През 1934 г. завършва гимназия в Стара Загора. Година по-късно е приет в Художествената академия, специалност "Живопис" при проф. Борис Митов. Завършва 1940 г. и оттогава участва в почти всички ОХИ на СБХ. Урежда и самостоятелни изложби – две в София, една в Стара Загора и една във Франция. Участва в редица международни изложби и колективни изложби на български художници в чужбина: Венеция, Париж, Виена, Ню-Шател, Москва, Алжир, Лондон, Варшава, Берлин.
Интензивен колорит и подчертана декоративност в национален дух бележат неговия творчески път, който го налага като един от най-изявените художници през 60-те години. Работи предимно в областта на пейзажа и фигуралната композиция. Неговото творчество е посветено на теми като селския труд, любовта, майчинството, морето. Любовта му към природата и култивираната красота в резултат на човешкия труд го провокира да наблюдава с дни брането на лавандула и да рисува с удоволствие този процес. Темата за брането на лавандула се превръща в негова емблема и затова артистичната общност с топлота го нарича Александър Петров - Лавандулата.
През цялото си творчество Александър Петров работи върху осмислянето и синтеза между българската пластична култура и западно-европейското изкуство.
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, градските галерии в Бургас, Пловдив, Казанлък, Ямбол, Стара Загора, Шумен, Сливен, Плевен, Кърджали, Хасково, Перник, Пазарджик, Русе, Варна и Габрово, а също и на много държавни институции и частни колекционери в чужбина.
Александър Петров – Лавандулата умира на 8 ноември 1983 г.

За всички приятели и почитатели на изкуството на Атанас Парушев НХГ – София ще представи абстрактната живопис на художни...
13/02/2021
АТАНАС ПАРУШЕВ – Национална галерия

За всички приятели и почитатели на изкуството на Атанас Парушев НХГ – София ще представи абстрактната живопис на художника, с произведениятa подбрани лично от автора. Изложбата ще бъде открита на 18 февруари в Квадрат 500.

АТАНАС ПАРУШЕВ 18/02/2021 - 18/04/2021 Квадрат 500 Вернисаж на 18 февруари, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп. Изл...

13/02/2021

"ДА ТВОРИМ У ДОМА!"

"ХАРТИЕНА МАГИЯ"
В днешната виртуална работилница наречена "Хартиена магия", ще се докоснем до древната техника, с която преди около 2000 години в Китай е създадена хартията, велико откритие, което използваме широко и днес.

МАЛКО ИСТОРИЯ:
Нейният изобретател се казва Ций Лун. В търсене на по-лек и по-малко обемен материал от папирусите и дървените плочи, за съхранение на писменото знание, Ций Лун достига до това откритие, като смесва с вода и стрива на каша - износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от стари платове - все материали които са евтини и се намират в изобилие. Според легендата, той се вдъхновил докато наблюдавал как птиците строят своите гнездата си, като спояват природни материали - съчки, треви, кал. Ций Лун представя своето изобретение в двореца, където е много харесано. "Рецептата" за изработване на хартия се пази в тайна дълго време.

А ние ще използваме подръчните материали у дома и въображение, за да си направим наши интересни цветни рециклирани хартиени магии!

Използвани източници:
"Хартия - факти и история" - https://www.monte.bg/
Музика във видеото: https://www.bensound.com/

Скъпи приятели,Щастливи сме да Ви съобщим, че Художествена галерия „Димитър Добрович“ получи  дарение от 24 картини на  ...
11/02/2021

Скъпи приятели,

Щастливи сме да Ви съобщим, че Художествена галерия „Димитър Добрович“ получи дарение от 24 картини на сливенския художник Никола Балтаджиев. Завещанието беше изпълнено от неговата съпруга Рита Генчева.

Приемаме този акт на дарителство като безспорно доказателство за доверие и висока оценка на работата ни като художествен музей, чиято изконна мисия е да събира, съхранява, проучва и популяризира художествени ценности.
Ядрото на всеки художествен музей са неговите колекции. От степента на тяхната пълнота, от уникалните качества на съхранените произведения на изкуството се определя и богатството на дадения музей.

Благодарим на г-жа Рита Генчева за благородното и родолюбиво дело, за нейната активност и социална ангажираност.
„Човек не може да стане богат без да е обогатил другите.“

Николa Балтаджиев
(1925 - 2019)

Николa Христов Балтаджиев – Балтата е роден на 5 октомври 1925 г. в Сливен. Произхожда от един от най-старите сливенски родове. След завършване на гимназиалното си образование, учи в Художествена академия - София, специалност „Илюстрация и живопис". Работи като художник и художествен редактор. Твори в областта на приложната графика, рисува илюстрации за списания и вестници, прави художествено-пространствено оформление на изложби у нас и в чужбина.
През 2010 година Художествена галерия „Димитър Добрович“ - Сливен, представи юбилейна изложба на художника-живопис, графика, плакат и рисунка от различните му творчески периоди.
Никола Балтаджиев завършва житейския си и творчески път на 12 юли, 2019 г. в София. По негова воля, прахът от тленните му останки е разпилян над любимия Сливен, за да намери мир и спокойствие душата му.

Владимир Рилски (1905-1969)Художник, забележителен творец, мъдрец, свързал живота и творчеството си с Широка лъка.Владим...
10/02/2021

Владимир Рилски (1905-1969)

Художник, забележителен творец, мъдрец, свързал живота и творчеството си с Широка лъка.
Владимир Рилски е роден на 10.02.1905 г. в Пещера, в семейство на изтъкнатия интелектуалец Георги Рилски. През 1929 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов, проф. Димитър Гюдженов и проф. Стефан Иванов. Специализира във Виена. Дълго време работи като учител по рисуване в Пловдив ( 1934-1938г. ) През 1939 г. се премества в София, където се сближава се с изтъкнати радетели за национално изкуство – художници и писатели. Приобщава се към кръга на Бараците (Васил Бараков, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов), които допринасят за развитието на естетически и философските му възгледи. Предпочитанията му са главно в областта на пейзажа и портрета. Голямо място в творчеството му заемат картините с характерна стилизация на формата и предаване на типична национална атмосфера. Той е един от тези български художници, които насочват своето внимание към създаване на свой стил в близост с националните традиции на нашето народно изкуство. Пантеистичното отношение на Рилски към природата го превръща постепенно в иконописен живописец. С живописната техника на иконописта той създава творби с дълбоко романтично и реалистично звучене. Организира две съвместни изложби със Златю Бояджиев в Пловдив (1936, 1938) и две самостоятелни в София (1946, 1964). Активен участник в дейността на Дружеството на южнобългарските художници.
През шейсетте години се премества да живее в Родопите. Установява се в село Широка лъка, където в бита и архитектурата открива най-запазените възрожденски традиции.
“В Широка Лъка къщата е превърната в икона. Широка лъка ме плени. Тук е моята работилница и багреница. Широка лъка е столицата на моя живот“.
Именно там през 1969 г. губи живота си – при инцидент.

Address

бул. "Цар Осводобител" № 13
Sliven

Opening Hours

Tuesday 10:00 - 18:00
Wednesday 10:00 - 18:00
Thursday 10:00 - 18:00
Friday 10:00 - 18:00
Saturday 10:00 - 17:00
Sunday 09:00 - 17:00

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Художествена галерия "Димитър Добрович" posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Museum

Send a message to Художествена галерия "Димитър Добрович":

Videos

Category

Nearby museums


Other Sliven museums

Show All

Comments

виждам че не скучаеш занимаваш се с прекрасни неща ше се радвам да видя в някоя галерия твои професонални картини ,виж аз съм си самодеец Жив и здрав
През 2020г. в Бургаска Художествена Галерия "Петко Задгорски" ще се състои регионална изложба АКВАРЕЛ на името на Ненко Токмакчиев. Прилагаме статут за участие!
България има историческа и духовна столица и това е ВЕЛИКО ТЪРНОВО! Интервю с проф. Пл. Петров